история


За първи път през 1856 година в историческите хроники се споменава за българско училище в село Козлуджа, днес гр.Суворово. През този период църковното и училищното дело са тясно обвързани и свещенника изпълнява и ролята на учител, такъв е и поп Радуш Киров, определен от местното българско население и за даскал, който да преподава на български, а не на гръцки език.
Първият известен учител в Козлуджа е Стефан Стоянов от гр.Сливен. След него през 1864г. става учител Атанас Ал.Хекимов, който по искане на селото е ръкоположен за свещеник от варненския митрополит.Негово дело е организирането на българската църковно – училищна община в Козлуджа през 1864 г. която притежава собствен печат и ръководи българската общност.
През 1873 г. в Козлуджа има едно смесено българско училище, в което се учат 5 момичета и 45 момчета. За същата година тук са отбелязани , че функционират четири мохамедански, девически и мъжки училища, с 75 момичета и 76 момчета. През учебната 1874/1875 година учител е Никола Тенюв, учениците са 34, разделени в две отделения. За първи път се определят училищни настоятели и се въвежда точно определено възнаграждение за труда на учителя, изплащана от настоятелството. До този момент учителската заплата има произволен и несигурен размер и се изплаща от родителите на учениците. Тези нововъдения в училището са в в следствие на приемането и прилагането на решенията на Шуменския учителски събор през 1873 година.
В периода след 1878 година с.Козлуджа става просветен и културен център на района, за което допринасят и учителите, работещи в местните училища. През 1893г. започва строежът на голямо основно училище в центъра на селото и в построяването му вземат участие всички – извозват греди, пясък, камъни , чакъл и вар, всяка къща плаща данък в размер на 20лева, освободени от работа са само семействата на вдовиците.Окръжната постоянна комисия отпуска помощ от 2000 лева, а общинският съвет подпомага училищното настоятелство с 2000 лева за довършване на сградата. През 1899 година се открива прогимназия само с първи клас, но поради липса на ученици съществува сама една учебна година и е закрита.През август 1909 година по инициатива на свещеник Христо Иванов се набират доброволни парични помощи в размер на 1165 лв., които са достатъчни за издръжката на прогимназия за една учебна година. Инициативният комитет прави предложение на Окръжния училищен съвет за откриване на прогимназия, Министерството на просветата дава съгласие и на 1 октомври 1909 година започва записването на ученици. В първия прогимназиален клас постъпват 26 ученика, от които 20 са момчета.През март 1911 година общинският съвет провежда търг и възлага построяването на нова сграда за прогимназията. На 11 май 1914 година става тържественото осветяване на прогимназия „Отец Паисий „.
През учебната 1919 /1924 година броят на учениците в прогимназията нараства няколко пъти и в пет паралелки учат общо 202 ученика. През следващата учебна година се налага разделянето на трети прогимназиален клас на две паралелки.
В прериода 1923/1924 година се открива смесена гимназия с осми клас, в който се записват 70 ученика, но през 1925 година гимназията е закрита. През 1925 година за учител в основното училище е назначен Георги Пасков, родом от Козлуджа, по негова инициатива учениците се включват в различни дейности – залесяват ската в околностите на селото, организират ученически изложби, изнасят програми, провеждат се първите ученически екскурзи, възстановява се фондът за събиране на средства за бедни ученици.
На 27 август 1927 година започва строежът на второ основно училище, и още през декември училище „Христо Ботев“ отваря врати, с което се решава проблемът с нарастналия брой ученици.
През септември 1933 година за директор на прогимнвазията е назначен Йордан Топчиев, предприемчив и добър организатор, по негово настояване дворътна прогимназията е ограден и залесен с декоративни дървета, създадено е опитно поле , лозов и овощен разсадник, организира ученически хор, който изнася утра, програми, участва в различни мероприятия, открива ученическа трапезария.
През този период в училищата вече преподават предимно местни учители : Георги Пасков, Надежда Маркович, Георги Бомбов, Христо Монев, Зоя Апостолова, Георги Калчев, Анастасия Калчева, Миланка Радулова, Александър Кючюков и Йорданка Савова.
В периода от 1944г. до 1960 г. функционират училищата : първоначално училище „Христо Ботев“, първоначално училище „Кирил и Методий, народна прогимназия „Отец Паисий“, турско първоначално училище “Хюсеин Мутков“, земеделско училище, за кратък период действа и непълна смесена гимназия. През учебната 1960/1961 година първоначалното училище „Кирил и Методий“ и народната прогимназия „Отец Паисий“ се сливат в осмокласно училище „Никола Й.Вапцаров“, директор на училището до 1971г. е Тодор Казаков. В периода от 1971г. до 1981 г последователно директори на училището са : Стефан Караджов и Петко Петков.
На 26 декември 1978г. започва строеж на нова сграда на училището. Учебната 1981/1982г. стартира в новата сграда, директор на ЕСПУ „Никола Й.Вапцаров“от 1981г до 1986г. е Коста Базитов.
От 1981г до днес профилирането на обучението в гимназиален етап отговаря на изискванията за модерно и адекватно на настъпващите промени образование.
Днес СОУ „Никола Й.Вапцаров“ е едно модерно европейско училище, което помни своята 160 годишна история.